Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2016 18:04 - Великата Отечествена Катастрофа
Автор: hawkeye Категория: История   
Прочетен: 3316 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

 На 22 юни 1941 г. човечеството изважда късмет. Двамата най-кървави диктатори в историята, които дотогава громят една след друга европейските демокрации, се хващат гуша за гуша и дават глътка въздух на свободния свят. И Хитлер, и Сталин се готвят за този сблъсък отдавна, и двамата планират да нанесат мощен първи удар, и двамата разгръщат силите си на границата, и двамата смятат противника за много по-слаб и ни най-малко не се съмняват в успеха.

Това е най-кървавата, но и най-странната война в цялата човешка история. Случилото се през лятото на 41-а изглежда фантастично и невъзможно. На 22 юни Червената армия разполага с 5,5 млн. войнослужещи в 303 дивизии, 112,8 хил. оръдия, 25 451 танка, 24 488 бойни самолета. Германската армия има на Източния фронт 3,2 млн. войници в l48 дивизии, 31 хил. оръдия, 3582 танка и 3664 самолета. При такова съотношение на силите Вермахтът би трябвало да е обречен. Въпреки това задачата, поставена в "Барбароса" - "Основните сили на руските сухопътни войски, намиращи се в Западна Русия, да бъдат унищожени в смели операции посредством дълбоко и бързо придвижване на танковите клинове...", била изпълнена още в средата на юли.

Войските на Западния и Северо-Западния фронт (над 70 дивизии) били пометени, разгромени, в по-голямата си част взети в плен. Вермахтът превзел Литва, Латвия и почти цялата Белорусия, заел Смоленск и стигнал до Киев. Немците завзели територия от 700 хил. кв.км. или 3 пъти повече отколкото за три седмици война срещу Полша. Към 6-9 юли Северо-Западният, Юго-Западният и Западният фронт загубили 11,7 хил. танка, 4 хил. самолета, 19 хил. оръдия. Разгромявайки целия Първи ешелон на Червената армия (около 3 мил. човека), Вермахтът загубил едва 64 хил. войници и офицери. Наистина, тепърва му предстояло да разбере, че след първия ешелон ще се сблъска и с втори, и с трети.

През юни-юли в Червената армия били мобилизирани 10 млн. души, през следващите месеци още 4 млн., други 2 млн. бойци дошли от опълчението. Тази армада обаче отново била разбита, пленена и разпръсната, като за 6 месеца война общите загуби на РККА надхвърлили 8,5 млн. човека. Немците (със все същите 3,2 млн. войници) достигнали до Ленинград и Москва.

Оправдателната формула за този невиждан в цялата военна история и абсолютно невероятен разгром бе променяна и допълвана много пъти. Дълги години криха истинската бройка бойци, танкове и самолети, лъжейки ни че германците имали 5-6 пъти превъзходство. После пък, че съветските танкове били много, но стари, включително тези произведени 1939-1941 г. (най-масовият танк на Вермахта (1204 броя или почти 1/3 от всички) е PzII (Т II) с тегло 9.5 т, едно оръдие 20-мм и една 7.92-мм картечница. А "остарелият" съветски Т-26, който не се споменава в нито един справочник за онова време, има тегло 10,25 т, оръдие 45-мм и две 7.62-мм картечници. От него Сталин има 9998 броя). Разказваха ни смешки как германските бомбандировачи унищожили цялата съветска авиция по летищата още с първия си налет (при всичко 900 тактически бомбандировача Юнкерс и Хайнкел на 1800 км фронт). Пак те после попилели и всички танкови корпуси на Червената армия (при вероятност под 1% Юнкерс да улучи с бомба и порази дори лек танк).

Принизявайки по всячески начин количеството и качеството на съветската военна техника, руските историци от онова време (а и повечето от сегашните) се опитват да прикрият два много явни, но и много срамни факта. Първият - че през лятото на 1941 г. Червената армия не умее да воюва, а вторият - че не желае да воюва. Над 50 г. в СССР и още 20 в Русия не искат да признаят, че германското нападение става повод и удобна възможност за множество съветски граждани да поведат отново борба срещу болшевизма - дали като мълчаливо му откажат подкрепата си или като воюват срещу него с оръжие в ръка. Така че 22 юни 1941 г. става начало и на нова Гражданска война. Това е и обяснението за невероятните, абсолютно невъзможни при действителното съотношение на силите германски успехи в началния период на войната - Червената армия масово побягнала или се предала в плен.

Относно бойния дух на съветските войски в началото на войната говорят официалните числа за заловените дезертьори. За втората половина на 1941 г. органите на НКВД по охрана на тила задържали 638 хил. човека. За дезертьорство са осъдени 376 хил. военнослужещи. Още 940 хил. човека били призвани вторично. Този странен термин се отнася за тези бойци и командири от Червената армия, които по различни причини били загубили своята част и останали на окупираната от немците територия, а в 1943-1944 г. били отново мобилизирани в армията. В тази група се оказват дори два генерала: началник артилерията на 24-а армия Мошенин и командира на 189-а стрелкова дивизия Чичканов. Колко са били всички "загубили частта си" няма как да знаем, но при всички случаи значително повече - да оцелееш 2-3 години в условията на германска окупация сигурно не е било много лесно. Общият брой на дезертьорите се оценява на 1-1,5 милиона.

Че съветските граждани не са изгаряли от желание да обличат униформата става ясно и от друго число - на временно завладяната от противника территория останали 5 631 600 човека, които не могли да бъдат призовани. При условие, че мобилизацията е обявена на 23 юни, когато противникът е едва стъпил на съветска територия, е ясно, че огромната част от тях са се отклонили от служба по свое желание. Посочва се и друга причина - когато военното комендантство рано-рано е побягнало на Изток, така че няма кой да поеме призованите...

Това не e Велика Отечествена. Това дори не е война. През лятото на 41-а година една малка част от съветските части се сражава упорито и до последния човек. Основната маса войници предпочита да се предаде в плен или просто да захвърли винтовката и да се скрие в горите. За няколко месеца настъпващата 3-милионна германска армия пленява 3,8 милиона човека. За "изчезнали безследно" от юни до декември се водят 6,4 млн. човека. В отчетите за загуби на бойна техника огромен процент заемат изоставените ("брошено"). Панически бягат на Изток практически всички. Доблестните чекисти товарят семействата си в автомобилите и оставят градовете на самотек. Същото правят и висшите съветски офицери. Командващият Западния фронт Павлов например на 26 юни се оказва на 500 км от фронта и се опитва оттам да управлява войските си, с които е загубил връзка. Докато от другата страна Гудериан е всеки ден на бойното поле и обикаля от една дивизия в друга.

В Литва, Латвия и Естония посрещат Вермахта с цветя. Колкото и да е странно, радват се на германците и на териториите на бивша Западна Полша, които тогава са в Белорусия и Украйна. Не е много по-различно и при навлизането на руска територия. Според донесенията на германското командване отношението на местното население в никакъв случай не е враждебно. Огромната част от руснаците посреща идването на германците с безразличие. Натиканите насила в колхозите гладуващи селяни и прикованите към заводите граждани на СССР (по него време никой не може да напусне сам работното си  място, камо ли да се премести в друг град) нямат причини да жалят за съветската власт, а още по-малко да се борят за нея.

През лятото на 41-а година на обикновения съветски човек се случило доскоро немислимото - той можел сам да избира съдбата си без страх от "родната партия" и нейните славни "въоръжени отряди". А били живи спомените от Първата световна война, когато към руските пленници германците се отнасяли доста добре. Така че много червеноармейци мълчаливо хвърляли винтовките или излизали от танковете, късали петлиците от униформата си и се пристроявали към огромната колона пленници, бавно изтегляща се на запад.

Но имало и такива, които предпочели да воюват срещу Сталин с оръжие в ръка. На 22 август 1941 г. например към немците се присъединил майор И. Кононов, член на партията от 1929 г., кавалер на ордена Червено знаме, випусник на Военната академия. Присъединил се към Вермахта заедно с част от бойците на своя 436-и стрелкови полк на Брянския фронт, с бойното знаме и даже заедно с комисаря на полка Д. Панченко. След година сформированият от военнопленици под командването на Кононов 102-и казашки дивизион на вермахта наброявал 1799 човека.

Десетки летци прелетели при немците заедно с бойните си самолета. По-късно от тях и намиращите се в лагерите била сформирана руска авиочаст на Луфтвафе под командването на полковник Малцев. Сред тях били двама герои на Съветския съюз - изтребителят капитан Бичков и щурмовикът старши-лейтенант Антилевский.

Най-масово бившите съветски граждани били зачислявани в регулярните части на вермахта като "доброволни помощници" (Hilfswillige, или съкратено "хиви"). Първоначално "хивите" служили като шофьори, санитари, сапьори и т.н., освобождавайки "пълноценните арийци" за непосредствените бойни действия. После, с увеличените загуби на Вермахта, на доброволците дали и оръжие. През април 1942 г. в германската армии се числили 200 хил., а през юли 1943 г. - 600 хил. "хиви". Особенно много доброволци били набрани от Украйна и казашките области Дон и Кубан. В обкръжената при Сталинград 6-а армия на Паулус имало 51 800 "хиви". През лятото на 1942 г. в 11-а армия на Манщайн се числили 47 хил. доброволци. От октомври 1943 г. "хивите" били включени в стандартния щат на немската пехотна дивизия в количество 2 хил. човека на дивизия. Мащабите на това безпримерно сътрудничество с окупаторите станали толкова значителни, че Върховното командване на Вермахта създало специален пост  - "Генерал-инспектор на източните войски". През февруари 1943 г. под началството на генерал Кестринг служили около 750 хил. човека.

Още повече съветски хора се записват в полицейските отряди на окупираните територии. За сформирането им най-голяма вина има Сталин - по негова заповед действащите в тила на влага партизански отряди трябва да горят градове и села, хранителни запаси и горива. "Земята да гори под краката на окупаторите", се казва в заповедта. И тя се изпълнява. Което няма как да се нрави на местните жители, тъй като ги обрича на глад и студ. Срещу партизаните и дезертьорите от армията, опитващи се да преживяват с грабеж, населението само организира "защитни" или "охранителни" отряди. Немците само оглавяват инициативата и подпомагат сформирането на местна полиция. Легендарният патриарх на съветските диверсанти Старинов пише години по-късно: "Получи се така, че ние сами подтикнахме местните жители към немците, след лозунга за превръщането на окупираната територия в пустиня германците сформираха полиция от 900 хил. човека". По тази причина пратените в тила на врага партизански отряди били ликвидирвани най-вече от своите. От 778 отряда и 622 диверсионни групи пратени в Украйна, след година останали действащи само 22.

Съветското ръководство реагирало на такова нечувано поведение на своите поданици по стандартния си начин - с нови масови репресии. На 16 август била публикуваната знаменитата Заповед 270 за случаите на малодушие и предаване в плен и мерки за пресичането на такива действия. Накратко - всички попаднали в плен били обявени за предатели, чиито семействата подлежат на арестуване. Така жените и децата на червеноармейците станали заложници за доброто им поведение, но уви - те продължили масово да бягат, да изчезват безследно в горите или да се присъединяват към врага.

След по-малко от месец, на 12 септември била издадена директива за създаване на заградителни отряди с численост не по-малка от една рота на стрелкови полк. В директивата се казва следното:

 

"Опитът от борбата с немския фашизъм показа, че в нашите стрелкови дивизии се срещат немалко случаи на панически и направо враждебни елементи, които при първия натиск от страна на противника хвърлят оръжието, започват да викат "обкръжиха ни" и увличат след себе си останалите бойци. В резултат дивизията се обръща в бягство, изоставя материалната част и после поединично започва да излиза от горите. Подобни явления се срещат на всички фронтове..."

 

Колко бягащи съветски бойци са застреляни от заградителните отряди никой не знае. Това, което може да се каже със сигурност, е че дори такава безчовечна мярка не вдъхва храброст на сражаващите се войски - те продължават да бягат.

През лятото и есента на 1941 г. броят на пленените и изчезнали бойци на Западния фронт достигнал 159% от средносписъчния му състав, а на Юго-Западният - 128% (не е печатна грешка, фронтовете постоянно получавали попълнения, поради което сумарните загуби са по-големи от средномесечната численост). За 6 месеца в плен се оказали и 63 съветски генерала.

В края на септември Сталин направил това, за което разстрелял десетки хиляди по време на Големия терор - призовал британските империалисти да влязат в страната на победилия пролетариат. Той поискал от Чърчил да прехвърли 25-30 дивизии в Архангелск или да ги преведе през Иран в южните райни на СССР. Потресеният от такъв обрат на събитията Чърчил писал на Рузвелт: "Не можем да се избавим от впечатлението, че те вероятно мислят за сепаративен мир".

И това може би не е било далеч от истината, само че по-рано, през юли. Че другарят Джугашвили бил съгласен дори на сепаративен мир с Германия твърди Павел Судоплатов, през 1941 г. заместник на Берия. За намерения на Сталин да предложи на Хитлер един нов Брестки договор споменава и Жуков пред генерал Николай Павленко. Потвърждава го по време на процеса срещу него през 1953 г. и Берия. Според разказа на Судоплатов, за посредник бил избран посланикът на България в Москва Иван Стаменов. Тогава е сондирано първото примирие, а разговорите, за които е докладвано на цар Борис Трети, продължили в още седем срещи в следващите две седмици. На 27 юли 1941 г. Сталин приема в кабинета си Иван Стаменов, а разговорът също е стенографиран и от двете страни. Тогава Сталин подава на Стаменов карта с подписа му, на която е начертана новата граница между Германия и СССР. На нея се признавали за Хитлерови територии цяла Украйна, всички прибалтийски държави, Молдова, Крим, половината Белорусия (западната част, завзета от СССР след Полша 1939 г.).

В този разказ далеч не всичко изглежда достоверно, а истината се крие в архивите на царската канцелария, които са иззети от руснаците след 9 септември 1944 г. и така и не са върнати на България. Но е безспорно, че през август-септември съветското ръководство е смятало положението за катастрофално.

Спасението обаче дошло само и то оттам, откъдето никой не го очаквал. Мощна подкрепа на болшевистката власт оказал самият Хитлер. Именно той отхвърлил всички предложения да се възползва от уникалната възможност да реши кампанията с политически средства. Германските генерали неведнъж му предлагали да яхне сепаратистките движения в СССР, да сформира марионетни правителства и остави като формално независими държави Украйна, Белорусия, Прибалтийските републики. Поне до пълния крах на Сталиновия режим, чийто край вече изглеждал близо. Когато командващият Група армии "Център" генерал-фелдмаршал фон Бок изпратил в Берлин проект за сформиране на "Освободителна армия" от 200 хил. доброволци и формиране на руско правителство в Смоленск, Хитлер дори не благоволил да отговори. Докладът бил върнат чак през ноември 1941 г. с резолюция от Кайтел: "Такива идеи не могат да се обсъждат с фюрера".

За щастие на човечеството, лудият ефрейтор, смятащ себе си за оръдие на провидението, за гений, който е винаги прав, извършил маса вопиющи глупости в момента, когато победата сама му се тикала в ръцете. Обсебен от идеите си за висшата арийска раса, предопределена да властва над непълноценните славяни, той дори сметнал за излишно да представи германската армия като освободителка от болшевишкия терор. По-добре от всички сталинови агитатори фашистските лидери показали на бойците от Червената армия, че за тях е по-добре да воюват отколкото да се предават.

Към края на септември Вермахтът се задъхвал от огромния брой съветски военопленици, които трябвало да храни и охранява. Тайно от Хитлер генералите започнали масово освобождаване на украинци, белоруси, прибалтийци. До 13 ноември по домовете им били пуснати 318 770 бивши червеноармейци. Фюрерът обаче научил за тази инициатива и категорично я забранил. После дошла ранната и изключително студена зима, когато от глад, студ и болести загинали 2/3 от военоплениците. По безжичния телеграф тази новина достигнала до съветските бойци, които изведнъж загубили желание да се предават.

Също толкова категорично истинските измерения на новия германски ред били продемонстрирани и на населението в окупираните територии. На мястото на сталиновия терор дошъл друг, още по-жесток - разстрел за всяко провинение и неподчинение. Колхозите не само не били разпуснати, но редът в тях станал още по-строг. Новите господари без да се стесняват обяснявали на населението, че обслужването на висшата им раса е единственият смисъл на живот за тези, които ще бъдат оставени живи. И даже тези, които през лятото били посрещнали немците с радостни очаквания за промени към добро, разбрали, че за предпочитане въпреки всичко е старият ред - при Сталин все пак руският народ можел да живее макар и в страх, но с възможност да отглежда децата си и да се надява на по-добри времена. А хитлеристите го обричали на пълно унищожение и изчезване.

Така лека полека настроенията в цяла Русия се сменили. И някъде през пролетта на 42 г. наистина започнала Великата Отечествена.

От този момент Вермахтът бил осъден на поражение, тъй като победата на Германия над СССР с чисто военни средства била напълно невъзможна. Както става ясно от дневника на Халдер, от мемориате на Гудериан, Манщайн, Цайтлер и др., това прекрасно разбирали и немските генерали. За тях войната на Изток била безумна авантюра, в която всичко се залага на мощния първоначален удар и неясните надежди, че след него всяка съпротива ще спре. Като алтернативни варианти просто няма.

Летните сражения наистина завършили с блестящи победи на немските войски. Но към своята армия от 3,2 млн. войници на Вермахтът не можел да добави почти нищо. А след загубата на 5,5-милионната си армия, Сталин само за месец пратил на фронта нови 5,5 млн. До края на 41-а г. - общо 14 млн. плюс 2 млн. опълчение. За цялата война в Червената армия били повикани 34,5 млн. човека. Немските войски на Източния фронт през цялото време са от порядъка на 2,5-3 млн. души, като никога не достигат отново мощта си от 22 юни 1941 г.

В сравнение със СССР мобилизационният ресурс на немците се оказал просто нищожен. Не била само разликата в населението - 200 срещу 80 млн. човека. В Германия на война отивали само мъжете, в заводите пак се трудели основно мъже. Немската фрау не воювала и не работела - тя възпитавала киндерите си у дома. А руската мамашка отбивала 12 часова смяна в завода. По време на войната и 16 часа. В Германия тийнейджърите марширували в отрядите на Хитлерюгенд, а в СССР били зад становете или леели патрони. По времето на Сталин 12-годишните момчета се смятали готови за работа в заводите. Законът позволявал дори да бъдат осъждани на смърт.

На Русия сериозна помощ оказали и Щатите - по условията на лендлиз на СССР били доставени 400 хил. камиона, 51 хил. автомобила, 1900 локомотива, 11 хил. вагона. Над 50% от алуминия, използван за производство на танкови мотори и самолети, идва от САЩ. Американците доставят 300 хил. тона барут, 600 хил. тона високооктанов бензин, без който самолетите не могат да летят, почти всичкия каучук за производство на гуми.

САЩ доставили на Сталин около 15 хиляди самолета, включително изтребители "Аерокобра" и бомбардировачи "Бостън". С "Аерокобра" летял знаменитият съветски ас Александър Покришкин, както и цялата му ескадрила. Той свалил 59 самолета, 48 от които с "Аерокобра".

И противно на мита, че "За Вермахта работела цяла Европа", в СССР военната промишленост давала в пъти повече оръжие. Хитлер наредил германската промишленост да бъде преведена на военовременен режим чак през януари 1942 г. Дотогава тя произвеждала най-вече граждански стоки - фюрерът не искал да товари с тежестите на войната немското население.

 През 1940 г. в Германия произвели 10 250 самолета, около 2 хил. танка, около 5 хил. оръдия калибър 75 мм. В 1941 г. - 11 030 самолета, от тях 9540 бойни; 3806 танка и САУ, 7092 оръдия, 4230 миномета.

През 1941 г. военната промишленост на Съветския Союз произвела 15 735 самолета. От свръхсъвременните танкове Т-34 и KB - 4300 единици. Само през второто полугодие Червената армия получила 6520 оръдия 76-мм калибър и миномети - 42 300.

За цялата война СССР произвел 109,8 хил. танка и САУ, докато фашистска Германия за всичките си 12 години существуване - 50 хил. броя.

 Азбучна истина е, че войната се печели от този, който има повече резерви. За по-малко от месец, през юни-юли 41-а година Вермахтът разгромил и пленил целия Първи стратегически ешелон на Червената армия, по численост равен, а по въоръжение много по-мощен от него. Скоро обаче немското командване узнало, че това е само част от руските сухопътни войски. А на мястото на разбитите дивизии от дълбините на огромната страна идват все нови и нови.

В началото на войната например Западният фронт (3, 10, 4, 13-а армия) наброява 44 дивизии. След като всички те са унищожени в огромния "чувал" между Белостокок и Минск, ГЩ на РККА създава фактически нов Западен фронт от 5 армии: 16, 19, 20, 21, 22-а. В тила му на 14 юли се разгръща Резервният фронт в состав от шест армии: 24, 28, 29, 30, 31 и 32-а. Към края на юли на западното направление се съсредоточават еще три армии: 33, 43 и 49-а.

В хода на двумесечното Смоленско сражение на западното направление в бой са пратени 104 дивизии и 33 бригади. На двете други стратегически направления (Ленинградско и Киевско) Ставката праща още 140 дивизии и 50 бригади. И цялото това безчислено войнство е разгромено, обкръжено и пленено в новите "чували" - при Смоленск и Рославл, Уман и Киев, Вязма и Брянск. Немците превземат Киев, Харков и Одеса, блокират Ленинград.

Към септември 1941 г. Червената армия само в седемте основни стратегически операции загубила 15 500 танка, 66 900 орудия и миномети, 3,8 млн. единици стрелково оружия. Загубите на авиацията още към края на юли надхвърлили 10 000 бойни самолета.

Удавяйки в реки от руска кръв настъпващия Вермахт, Сталин все пак постига целта си - след три месеца война германците са още далеч от Москва, силите им вече свършват, а наближава и зимата, за която не са готови. Фюрерът е обещал, че кампанията ще завърши през септември, така че немците нямат подготвени зимни мундири, горивото (заради добавяния в него бензол) замръзва, имат проблеми със смазката за оръжията, която също не е студоустойчива.

За операция "Тайфун" срещу Москва германците хвърлят и последните резерви на главното командване. На 7 октомври фон Бок успява да обкръжи 16-а, 19-а, 20-а, 24-а и резервната 32-а армия. След седмица тяхната съпротива секва и немците вземат в плен над 600 хил. червеноармейци. Пътят към Москва е открит, съветската столица е обхвана от паника, хиляди се насочват към гарите и пътищата на Изток, палят се държавните архиви, заводи и електроцентрали се подготвят за взривяване. 

На 15 ноември започва новото и навярно едно от най-загадъчните германски настъпления. Немската армия вече е направо скапана - макар в октомврийските сражения групата армии "Център" да губи едва 48 хил. бойци, във 2-а танкова група са останали само 271 танка, а в 3-а - 259, включително неизправните. На фон Бок дори взели 2-и въздушен корпус и го пратили на помощ на Мусолини в Италия. Войските трябвало да настъпват на гол ентусиазъм. Странно, но такъв имало. Дивизиите на Гудериан пробили руския фронт и стигнали на 30-40 км от Москва.

Но Западният фронт получил 1-а ударна и 20-а армия. 30-а армия допълнили с 4 стрелкови и една кавалерийска дивизия. 5-а и 16-а армия - с две стрелкови дивизии и 5 бригади. От Далечния Изток пристигнали още две стрелкови и една мотострелкова дивизия. В тила на Московския военен окръг предали 4 стрелкови, 1 кавалерийска дивизия и 7 стрелкови бригади. Още по-назад били сформирани три резервни армии - 10-а, 26-а и 61-а. На фон Бок не дали вече абсолютно нищо. И логично "Тайфун" затихнал до пълно безветрие.

Още по-рано издъхнала германската група армии "Север" - тя стигнала до Ленинград и го блокирала, но силите й стигнали дотам. През септември й взели всичките танкове и половината авиация, които прегрупирали срещу Москва.

Истински чудеса направила групата армии "Юг", срещу която била съсредоточена най-мощната групировка на Червената армия (съветското планиране предвиждало главният удар да се нанесе в посока Краков, така че да се отреже Германия от румънския нефт). Първа танкова група на Евалд фон Клайст, разполагаща със 799 танка, през юни-юли разбила 6 руски механизирани корпуса (с над 4 хил. танка). С мощни пробиви в тила ту на Юго-Западния, ту на Южния фронт германската танкова група за 5 месеца изминала над 2000 км, като участвала в обкръжението на 8 армии без да отстъпи нито веднъж. Евалд фон Клайст извършил през 41-а година нещо практически невъзможно и неповторено от нито една танкова армия. Всички чудеса обаче са до време, а победата идва за този, който има повече резерви. Такива, с каквито немците вече не разполагали.

Но въпреки катастрофалното си положение в края на 41-а г., германските войски са все още много далеч от поражението. Причината - съветските офицери и бойци воюват отчайващо, все още усвояват азбуката на военната наука, учат се на тактика и стратегия от противника. И няма как да е иначе - висшият ешелон на Червената армия изобилства от селяни и ковачи без никакво военно образование, но "социално правилни" и верни на болшевизма. Начело с началника на генералния щаб Жуков, завършил 4 класа начално училище и с военна подготовка, която се изчерпва с няколкомесечен кавалерийски курс във военната академия. Много години след войната съветската пропаганда го изкарва военен гений, но уви - Жуков бил бездарник, чието най-ценно качество било да подкарва стотици хиляди на смърт без окото му да мигне. Когато през пролетта на 41-а му донесли анализ на френската кампания на вермахта и причините за успеха на блицкрига, Жуков написал резолюция "На мен това не ми трябва". И руският "военен гений" едва след започването на войната открил, че за него няма команден пункт и линии за свръзка, а някакви новини за противника може да получи само като прозвънява по телефона селсъветите и ги пита "Другарю, немци в селото има ли?". И през юни, и през октомври Жуков не знае къде са подчинените му командващи фронтове и ридаее със сълзи когато Сталин му задава простия въпрос "Вие управлявате ли фронтовете?" ("Маршалът на победата" бил доста ревлив, това не е нито първият, нито последният случай, в който лее сълзи).

В съветската армия имало герои, хвърлящи се с граната под танка. Имало вярващи в социализма комунисти и комсомолци, бързащи да се запишат в армията и да влязат в бой с врага. Имало смели войници и офицери, сражаващи се до последния патрон. Имало и добри командири. Прекрасно се сражавала например 99-а дивизия на полковник Дементиев на Юго-Западния фронт, удържала граничния Перемишл до 27 юни. На северния фронт отлична работа свършила 14-а армия под командването на Валериан Флоров - тя рагромила германската армия "Норвегия" и удържала важното пристанище Мурманск, където по-късно били разтоварвани помощите по лендлиз от Англия и САЩ. Но войната е като колективните спортове - усилията на един не могат да компенсират безхаберието на другите. Каква полза например, че 20 дота от Бресткия Укрепен район се отбранявали геройски, като в останалите 400 нямало никой - даже командващият УР избягал някъде в тила на 23 юни...Германците просто заобиколили препятствието и продължили напред.

През първите 6 месеца война всичките многочислени опити на съветското командване да се организира някакво контранастъпление поразяват със своята безпомощност, безхаберие и безволие. Частите влизат в бой поединично без никаква координация, пехотата атакува без огнева поддръжка, артилерията обстрелва места, където няма никой, танкови дивизии се лутат насам натам засипвани от противоречиви команди. Отбраната се построява по принципа на кордонната линия, без необходимата дълбочина и независимо от тактиката на противника, силите и средствата се разпределят равномерно по цялата линия, за обезпечаване на фланговете никой не се грижи.  И германските войски пробивали всяка отбрана практическа веднага и без никакви проблеми просто чрез концентрация на силите в нужното направление.

Сталинските генерали уж се готвели да настъпват, но и това хич не им се удавало - първо се губело управлението, второ "не стигал опит" и трето - противникът пречел, създавайки "сложна обстановка". Примерите са просто безброй.

На обратния полюс е германската армия, която по стара пруска традиции залага на качествената подготовка на командирите и бойците и трябва да се признае - преуспява. От началото до края на войната Вермахтът се сражава пределно организирано и дисциплинирано, с висок боен дух и упоритост, на моменти изглеждаща просто невероятна. Особено за армия-завоевател.

Дори в отчетените като много успешни операции на съветската армия тя дава много повече жертви отколкото вермахта. При контранастъплението под Москва за един месец (от 5 декември до 7 януари) безвъзвратните загуби на РККА (убити и пропаднали без вест) възлизат на 139,6 хил. човека. Немците загубили в битката за Москва 77,82 хил. убити и пропаданали без вест и то за цялото време на операцията - от 3 октомври до 10 януари. Само за декември загубите на настъпващата Червена армия са 5 пъти по-големи.

През второто полугодие на 1943 г. Червената армия печели Курската битка, освобождава Смоленск и Донбас, форсира Днепър и влиза в Киев. Общите й загуби възлизат на 4,8 млн. човека. На Вермахта - 1,4 млн. Отношение  3,4 към 1.

През второто полугодие на 1944 г. Червената армия настъпва практически непрекъснато по целия фронт като провежда три грандиозни операции - "Багратион", Лвовско-Сандомирска и Яско-Кишиневска. Загубите са забележимо по-малко: 3,26 млн. общи и 690 хил. безвъзвратни. Немците губят 1,300 млн. човека, от които безвъзвратно - 650,4 хил. Отношение на общите загуби: 2,5 към 1.

За нивото на бойния дух и качеството на командването може би най-показателни са сраженията на армиите в обкръжение. В тези случаи най-ясно си личи доколко твърдо и компетентно се ръководят войските и доколко са дисциплинирани бойците. С редки изключения съветските войски в тези условия се съпротивляват броени дни. През лятото на 41-а г. двете обкръжени при Вязма и Киев крупни съветски групировки, в които има над 600 хил. бойци, прекратяват съпротивата след 6 и 8 дни. Генералите бягали първи, вземайки само най-близкото си обкръжение. А.Власов например се измъквал така два пъти като "групата за пробив" всеки път се състояла от него и поредната му походна жена.

Отбраната на Севастопол е христоматично сражение, влязло в читанките и учебниците по история с упоритата отбрана на обградените в града съветски войски. Да, вярно е, били са се наистина мъжки. Без командването си обаче - адмирал Октябрски, генерал Петров, щабовете им, всички командири на дивизии, цялото партийно ръководство и НКВД се натоварили на самолети и подвидници и благополучно изчезнали, оставяйки 100-хилядния гарнизон да се оправя сам.

Едва ли някой може да си представи да речем Паулус да се измъкне така от Сталинград. След обкръжаването на неговата шеста армия Хитлер издал заповед до командира на 14-и танков корпус генерал Хюбе да се качи на първия самолет и да се върне в Берлин. Хюбе обаче категорично отказал да се подчини. Той изпратил съобщение, че е довел войниците си в Сталинград и им е заповядал да се сражават до последния патрон. И сега има намерение да им покаже как се прави това.

Обречената немска армия наистина се сражава до последния патрон. В условията на люта зима обкръжената 280-хилядна групировка на Паулус се отбранява срещу атакуващите я съветски войски от 23 ноември 1942 г. до 2 февруари 1943 г. По този начин дава време на цялата германска група "А" да се изтегли от Кавказ и да се спаси от обкръжение.

На 8 февруари съветските войски затварят обръча около 100-хилядна германска групировка в Демянск, на която също като на Паулус при Сталинград Хитлер не разрешава да остъпи. Тя се се сражава в обкръжение почти 3 месеца, до 5 май, когато успява да пробие блокадата.

Невероятни примери за упорита, граничеща с невъзможното съпротива, вермахтът дава в края на войната, през 1945 г. Германия вече е в предсмъртна агония. Райхът е загубил всичките си съюзници и източници на суровини (румънския нефт, шведската желязна руда, украинския и финландски никел). Англо-американската авиация е разрушила заводите за синтетично гориво, азот и взривни вещества. Бензин за самолетите и танковете няма, а и да има - превъзходството на противка се измерва с двуцифрено число пъти. По това време Червената армия вече е реализирала на практика такъв термин като "артилерийско настъпление". За средна норма се смятала плътност от 150-200 оръдия на 1 км фронт и 50 хил. снаряда с калибра 122-мм и повече за сломяване отбраната на една германска петотна дивизия (т.е. 22 кг снаряди на всеки немски войник). И това е средно. В хода на Висло-Одерската операция например (януари 1945 г.) в направлението на главния удар били създадени фантастичните артилерийски плътности от 420 орудия на 1 км фронт. На всеки метър немска отбрана се вривили по 15 снаряда със среден и голям калибър. 5-а Ударна армия за един час изразходвала 23 килотона боеприпаси - колкото атомната бомба над Хирошима.

Доубивайки агонизиращия Вермахт обаче Червената армия търпи с 1/3 повече загуби отколкото през 44-а г. Какво се случва? Вината за новите жертви пак е основно на другаря Сталин. По негово нареждане или поне с мълчаливото му съгласие започват погроми над местното германско население в Източна Прусия и Померания. Старци, жени и деца са избити жестоко, германските войници намират в превзетите селца ужасни неща - жени с набити между краката бутилки, деца със заковани за масите езици, обезглавени трупове, тела, подложени на невероятни мъчения. Според някои съвременни руски историци тези зверства са дело на специални отряди на НКВД и измъкнати от лагерите рецидивисти. Целта е да предизвикат паника и бягство на германците на Запад, като тези територии останат без немско население и бъдат присъединени към Полша. За която великите сили вече са приели, че остава в сферата на Сталин.

 Тези погроми свършват работа - около 9 млн. германци побягват на Запад. Те обаче дават на германските войници нещо, което тотално им липсва от Курската битка насам - смисъл от продължаване на съпротивата. След Немесдорф и стотиците други "дорф"-ове на немския войник било ясно за какво воюва - той виждал безкрайните колони с бежанци по пътищата и стотиците хиляди на балтийските пристанища, чакащи реда си за корабите, които да ги отведат в безопасност. И докато на Западния фронт войниците масово се предавали на настъпващите англичани и американци, на Източния Вермахтът сякаш се събудил за втори живот и се сражавал до последния патрон.

В края на януари 45-а г. войските на 1-и Украински фронт форсирали Одер при Бреслау (сега Вроцлав) и обкръжили града. Гарнизонът му, който заедно с хлапетата от фолксдойч наброявал не повече от 50 хил. човека, се отбранявал целия февруари. После целия март. Целия април. В атаките участвали 13 съветски дивизии. Далеч на запад паднал Берлин, но сред развалините на Бреслау ожесточените сражения продължавали. Градът капитулирал на 6 май. Военният комендант на Бреслау генерал Нихофф преживял 10 г. в съветски плен. Според него продължителната отбрана на града позволила на 1,5 млн. немски бежанци от Силезия да се спасят на запад.

На 5 март 1945 г. войските на 1-и Белоруски фронт започнали штурм на малкия крайбрежен град Колберг в Померания. В него в този момент се намирали 85 хил. жители и бежанци. Гарнизонът на Колберг наброявал 3 хил. войници. Тази шепа хора удържала натиска на 1-а гвардейска танкова армия и три дивизии "Войска полсково" до утрото на 18 март. От града не останало нищо освен развалини, гарнизонът загубил 2300 войници убити. Но с кораби на немските ВМФ били извозени 70 хил. бежанци.

На 13 януари 1945 г. войските на 2-и и 3-и Белоруски фронт (117 стрелкови дивизии, 7 танкови корпуса, 9 отделни танкови бригади, 1,590 млн. човека) започнали настъпление в Източна Прусия. Кьонигсбергската групировка на немските войски била обкръжена от запад и северо-изток и притисната към морето. На 19-20 февруари немците, отстъпващи числено 6-7 пъти, преминали в контранастъпление, пробили на запад обръча на обкръжението и възстановили сухопътната връзка с още незавзетите райони на източна Германия. Този "път на живота" немските войски удържали целия март. Кьонигсберг бил превзет след жестоки боеве чак на 12 април 1945 г. Но и след това немците продължили още две седмици да удържат последната точка на Източна Прусия  - пристанище Пилау (сега Балтийск), от понтоните на който до 27 април продолжавали да отплават кораби с беженци и ранени.

След загубата на Пилау единствен "залив на надеждата" останал Хел, намиращ се северно от Данциг. Отбраната на днешния Гданск продължила до 30 март. А тясната ивица на плитчината Хел, обстрелвана по цялото си протежение от артилерията, немците удържали до 8 май. За това време в морето били извозени 400 хил. човека. Общо от пристанищата на Померания били евакуирани 2 млн. германци.

Превземайки Източна Германия от 1 нуари до 10 май 1945 г. Червената армия загубила 801 хил. човека. За цялата война - 11,3 млн. убити по фронтовете. Вермахтът загубил на Източния фронт 2,8 млн. души. Ето такава била победата.

За щастие на човечеството, победил по-безопасният за света диктатор (Това е и причината САЩ и Англия да подкрепят СССР, а не Германия). Страшно е даже да си помислим какво би станало ако Хитлер бе успял да окупира Съветския съюз. Съединението на колосалните човешки, суровинни и промишлени ресурси на СССР с организационните и научно-технически ресурси на Германия би създало от Атлантика до Техия океан едно чудовище, което би лапнало САЩ за закуска без да полага кой знае какви усилия. Даже без тези допълнителни ресурси, задъхвайки се от недостиг на суровини и в състояние на война с 3/4 от света, Германия към края на 1944 г. разполагала с:

- балистични ракети средна далечина в производство

- реактивни изтребители и турбореактивни двигатели в серийно производство

- противокорабни управляеми ракети в серийно производство

- бордови авиационни радиолакатори в серийно производство

На различни стадии на експериментална изработка се намирали зенитни ракети, самонасочващи се топлинни ракети, двустепенна балистична ракета, способна да долети до Ню Йорк, няколко образеца средни и далечни реактивни бомбандировачи.

И най-важното - Германия имала всичко необходимо  (тежка вода, високоскоростни центрофуги), за да започне работа по создаване на ядрено оръжие. За наш късмет самият Хитлер спрял проекта, тъй като не обещавал бързи резултати. И Европа се спасила от незавидната съдба на Хирошима и Нагазаки.

 

 

Всички данни и сведения в този материал са почерпени от книгите на няколко съвременни руски историци, които горещо препоръчвам:

Шапталов, Борис - Испытание войной

Владимир Бешанов - Танковый погром 1941 года; Год 1942 - "учебный", "Кроваво-Красная" Армия

Соколов, Борис Вадимович - Правда о Великой Отечественной войне

Г.Ф.Кривошеев (под редакцией) - Россия и СССР в войнах XX века: Потери вооруженных сил

Мельтюхов, Михаил Иванович - Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939-1941

Марк Солонин - 22 июня. Анатомия катастрофы,  Фальшивая история Великой войны; Весна Победы. Забытое преступление Сталина, 22 июня, или Когда началась Великая Отечественная война

Великая Отечественная катастрофа - сборник статий

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hawkeye
Категория: Бизнес
Прочетен: 196884
Постинги: 47
Коментари: 70
Гласове: 80
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031